RIP Lost
It’s over.
Lost свърши завинаги. Току-що изгледах последните два епизода. Беше най-добрият сериал, който съм гледал. Сериалът, който през всичките шест сезона не падна дори ниво надолу и сложи началото на края си точно в най-правилния момент.
Започват SPOILERS! Не четете ако не сте гледали епизодите.
Въпреки това отговорите на всички въпроси и изобщо обяснението за острова беше най-безумното, очакваното и глупаво обяснение от всички възможни.
Всички са били мъртви.
Come on! Защо бяха всичките тия съдби, истории и мистерии (дори сезони изобщо), след като отговорът на всичко просто и лесно е бил: “Ми щото са умрели”.
Бели мечки на тропически остров, летящ дим, съживяващи се хора… Толкова е лесно да дадеш именно този отговор. Дори идеята, че някой след като умре пак може да бъде убит е глупава. Можеше да бъде един идеален край ако всъщност финалът беше по-правдоподобен.
Anyways, почивай в мир, Lost.
13 коментара за “RIP Lost”
Коментирай
Общо взето всички са разочаровани от финала. Аз последната серия ще я гледам утре и дано не съжалявам, че пет години чаках нетърпеливо края :)
гомбе, не са били всички мъртви през цялото време на острова, само в другата реалност от последния сезон. Всичко, което се случи през тези шест сезона НЕ Е задгробния живот. през това време героите изиграха ключови роли в запазването на тъканта на материята/реалноста/вселената цяла и непокътната, като спряха частта екзотична материя интегриралал се в душата на човека в черно да напусне острова, който общо взето е опорна точка на вселената и всичките и нива (включително и “чистилището”, което ни показаха през последният сезон и измерението след него, което условно можем да наречем “задгробен живот”)
аз като цяло съм със смесени чувства към финала, но съм сигурен в едно – никоя друга ТВ продукция не си е поставяла толкова високи цели и не е стигала толкова близко до изпълнението им.
Ако това е вариантът (1-5 сезони са били в реалността, а 6 – след като умряха от бомбата в края на 5), то какъв беше смисълът от 6 сезон? Всичко, което се случва в него е някаква фантазия, а нас ни интересуваха въпросите от реалността. Аз поне не ги получих.
Тайните на острова, изчезването му, появяването му, вечния живот на Ричард, пътуването във времето – тези неща биха били обясними ако се случваха след смъртта им, но явно се случват преди това. Тогава какъв е отговорът за тях?
Значи ли това, че истинският финал на Lost е, че всички просто умират ей така след избухването на някаква бомба?
само сюжетната линия, която започна с приземяването на самолета им на летището невредим е след смъртта им.
това, което се случи на острова беше реалноста, която аз и ти преживяваме в момента.
Ето какво се случи (според мен) накратко:
На острова има джоб с електромагнетична енергия, която най-вероятно идва от това, което учените наричат екзотична материя. С други думи, това което Майката на Джейкъб и човека в черно обясни като “извора на живота и всичко останало.”
Откакто човечеството съществува, някой се грижи за тази искрица, защото хората са лайна и ако им се даде възможност ще позволят на алчността си да затрие вселената.
Всичките тея Дарма Инициативи бяха точно това.
Хората идват и зпочват да вършеят. Ето как тече процесът:
1.Я, остров.
2.Я тука нещо интересно.
3.Я извора на живота.
4.Искам го! Искам го! Искам го!
5. Получих го. Сега съм бог. Упи!
6. Счупих го! Исках да си поиграя с него и го счупих. Жаждата ми за познание и власт над заобикалящия ме свят в крайна сметка ме погуби. Един вид целия прогрес, всички цивилизации, цялата наука е част от кодът за самоунищожение, заложен в човешкия мозък. MAJOR IRONY HERE.
Затова:
Ако няма един нормален да спира всичките луди, и лудите и нормалните ще умрат.
(Сега – как е започнало всичко това, каква беше тая тапа с йероглифите и така нататък са въпроси, на които сами трябва да си отговорим, защото ако ти кажат те, ще ти стане тъпо и няма да искаш да гледаш повече.
Замисли се над следното: Ако хората знаеха, че Худини примерно си държи ключето за белезниците в устата, нямаше да им е толкова интересен, нали? В момента, в които знаеш как работи един фокус, той вече не е фокус и не е интересен.)
В един момент идват Джейкъб и човека в черно и се случват събитията от предпоследния епизод, които завършват с ЧвЧ пада в пещерата с електромагнетизма и се слива с нея, ставайки част от острова.
От този момент, ако той напусне острова, всички сме сериозно преебани.
След време Джейкъб осъзнава, че трябва да убие брат си, колкото и да не му се иска, защото в противен случай той ще намери начин да си тръгне и ще разцепи вселената на съставните и части.
Затова, Джейкъб започва да набира кандидати. И двамата с брат му местят фигурите си известно време и…
Дезмънд маха тапата, което прекъсва електромагентизма и Човека в черно става смъртен за малко, което позволява на Джак и Кейт да го убият. Джак слиза и пак пуска тока, спасявайки човечеството.
начинът, по който 6-ти сезон е написан подсказва, че оригиналният край е бил по-различен.
обикновенно сценаристите/писателите/разказвачите на истории имат ясна представа за това откъде започва историята им и къде завършва. всичко по средата се решава на момента. това важи още повече за история с мащабите на LOST.
Джей Джей Ейбръмс е написал последните минути веднага след първия епизод. Частта в която Джак докосва ковчега на баща си, а на острова, очите му се затварят.Това е било написано в началото
най-вероятно са предвиждали нещо друго за финал, но в последния момент са кривнали в посока “вяра/религия/метафизика”. това може би се е случило заради натиск от страна на телевизията по отношение на крайните срокове. Преди известно време си поставиха срок от 6 сезона, което със сигурност е засилило натиска над екипа сценаристи. Представи си, че си в една стая с още 20-30 души и целия свят чака отговори, а ти имаш малко време за да завършиш много истории и то по начин, задоволителен за милионите бесни фенове. Имаше адски много сюжетни линии, които подсказваха, че са вървяли в друга посока, но са си променили решението (виж Елоис Хокинг).
След всичко това. През тези шест сезона се забавлявах АДСКИ много и не съжалявам, че ги гледах. това е.
Случилото се в това, което повечето хора наричат “алтернативна реалност” е концепция от Будизма, според която смъртта не е точка във времето а процес извън него. След като напуснем това ниво на съществуване сме изправени пред определен път, чиято крайна цел е и посока е да се отърсим от всичко земно. Това което в LOST наричат TO LET GO. Идеята е, че пускаш всичките неща, които са те притеснявали, докато си бил жив: болка, завист, страх, любов, приятелство, его и всичкия си емоционален багаж. Това се случва извън времето.
След смъртта на Джак на острова, Майлс, Лапидъс, Рикардо Алперто, Сойър, Кейт и Клер напускат острова, живеят известно време и после умират.
Хърли и Бен стават еквивалента на Джейкъб и Рикардо Алперто и живеят дълги години на острова, пазейки светлината и в един момент и те умират.
Мястото, където всички те се събират не се случва точно след смъртта на Джак или точно след смъртта на Джулиет или точно когато и да било. То се случва на друго ниво, където времето не съществува като концепция. Цялата дандания докато Дезмънд ги събере беше за да си спомнят живота си и връзките, които са имали и да им кажат чао, преди да минат нататък.
Светът в който това се случи беше изграден от всички тях. Те са група хора, които са повлияли достатъчно помежду си за да преминат на следващото ниво заедно. Това се връзва добре с концепцията If we can’t learn to live together – we’ll die alone. Това Джак го каза в първи сезон. В крайна сметка се научиха да живеят заедно и успяха да не умрат сами.
Сега, защо, да го еба, ми трябваше да знам какво им се случва в задгробния живот и какво общо имаше с острова, освен, че ми беше хубаво да видя как всички герои си казват “Чукни пет, батка, успяхме!”, не знам. Според мен беше малко излишно. Обаче подозирам, че като го изгледам още 5 пъти ще се окаже, че е имало значение.
http://en.wikipedia.org/wiki/God_particle_(physics) – ето това има под острова
Уау, доста си помислил, дори съм склонен да се доверя на теорията ти. Както продуцентите на Lost твърдят, те никога не са подценявали аудиторията си и може би затова са решили да оставят край с много интерпретации и пр. Единствено ме е яд, че доста хора вече използваха методът “интерпретирай сам”, което си е един вид а) “ох, не мога да го измисля друго, ще го оставя така!” или б) “наистина искам да направя такъв край!”
Това, което ми се върти в главата е нещо, което дори и аз си мисля всеки ден (не ми се смейте) – ние живеем днес, живеем за момента, вършим неща, общуваме с хора… Срещаме лошото и доброто всеки ден, позволяваме да ни влияе. Но всъщност знае ли някой от нас дали наистина живеем в реалността? Дали наистина не сме мъртви, но просто не го знаем? Дали всички неща, които се случват в ежедневието ни се случват наистина? Или дали всъщност не сме побъркани като онези, на които се смеем по улицата, но просто не може да го осъзнаем?
Излизаш с приятели на кафенце, сядаш с тях на маса, говорш си и се смееш с тях. Но представи си, че всъщност си побъркан и си мислиш, че го правиш, но отстрани хората просто виждат теб – говорещ си сам.
Дали в момента наистина пиша на лаптопа или просто си въобразявам? От тия flash sideways, flashforwards и flashbacks, кое избираме да е реалното и кое въображаемото? Няма конкретен отговор, така че аз мога да преценя че the flashbacks бяха реалността, а всичко останало е някакъв вид *задгробен живот*. Друг може да прецени, че нещата стоят като в Матрицата и да избере друг вариант и т.н. Според кой определяме кое е реалността, на кой се доверяваме, че наистина е така?
Сигурно звучи глупаво това, което пиша, но пък Lost ми е точно такова:
- *баааам* на някакъв остров;
- “опааа, жив съм”;
- после мечки, димове, митология, племена – всичко в Lost е супер антиреално;
И така до края на 6-те сезона се случват абсурдни неща, които просто никога не са били в досегашното възприятие за типичен свят. Нормално е да започнеш да се чудиш луд ли си, истинско ли е, жив ли съм…
———–
Относно Джейкъб и брат му. Аз възприемам нещата така: двама братя, които просто съдбата е забутала на тоя остров. Някаква луда жена, която мисли, че е много добра – въпреки това убива тяхната майка и отнема децата й, защото си е изградила някакво странно чувство на самосъхранение.
Едното момче – наивно, без мнение, доверяващо се на това, което му казват и бягащ от *новото*. Това беше, разбира се, Джейкъб. А другото момче, брат му – с мнение, търсещ отговорите на въпросите на живота, преследващ мечтите си и правещ всичко възможно, за да ги осъществи.
В ситуацията на Lost всъщност брата на Джейкъб беше добър в специалния епизод (за мен). Избяга от майка си, защото бе предаден от нея, тя беше убила неговата истинска майка все пак. НЕ просто осиновила някакво дете – беше го взела насила с цената на живот! Той бяга, а брат му – мишок, остава. Who does that? LOL :))) Въпреки това брата на Джейкъб става един от другите на острова, помага им, заедно гонят цели. Но онази, която именно се има за ДОБРА, просто отива ей така и убива цялото селище невинни хора, дори ПОСЯГА на сина си. Все пак ако избягат, какво? Тя би трябвало да осъзнава, че има и други извън острова, не са само на него живите същества. Имайки предвид в много далечните времена, в които живеят – разбира се, че ще я убие. Направи си е обяснимо защо го прави! И въпреки това тези неща не го правят лош – може би евентуално са го направили такъв егоистичната му побъркана майка и брат му предател. Дори брат му, Джейкъб, който уж е добър, го *убива* така, както другия уби майка си. Мисля, че са квит. А и не може да кажем, че черния дим не съжаляваше за това, което е направил :))
Абе не знам, аз си мисля, че трябва да се борим за нещата, които мечтаем и да не оставяме някакви тъпанари да ни казват “това е лошо” – лошо, ама според тяхната реалност.
Айде, че много се разписах :)))
Да, идеята като цяло е, че няма добро и лошо. Всички сме на някакъв камък и никой не знае какво става. Междувременно в опити да разберем какво става се прецакваме по много и разнообразни начини, вместо просто да си гледаме кефа. Накрая нищо от това, което ни се е случило няма значение, освен хората, с които сме били и начинът, по който сме се отнесли с тях.
Причината за краят, който видяхме е много проста – ние.
От самото начало на сериала в интернет бяха създадени един милион форуми и сайтове, пълни с двайсет милиона човека, които прекарваха ден и нощ в опити да разберат какво се случва.
Много от тях положиха кански усилия, получавайки неформално образование по физика и теология междувременно.
Сценаристите трябваше да се съзтезават с феновете и през цялото време да променят или добавят някой неща, винаги когато някой стигнеше близо до посоката, в която вървят.
Според мен този завършек не беше нито логичен, нито нищо. Просто беше такъв, за да не бъде това, което много хора казваха че ще се случи през последните няколко месеца.
Имай предвид, че сценаристите са говорили много пъти за теориите в интернет, взимали са идеи от тях и са изхвърляли други идеи, защото хората са ги отгатвали. Това е потвърдено.
Този финал имаше за цел да изненада всички, които си мислеха, че знаят какво става. Това се случваше във края на всеки сезон до момента. Проблемът е, че досега винаги успяваха да навържат нещата така че да се връзват със всичко, което се е случило и все пак да бъдат непредвидими. Въпросът е, че досега имаха нещо, което вече нямат – време.
Проблемът е, че вместо да си разкажат историята както трябва, те решиха, че не – не може да оставим финала, при положение, че някой го е отгатнал, затова ще завъртим всичко на 180 градуса и хората ще са изненадани и доволни.
Според мен в оригиналния край има доста повече WTF, отколкото в този, който ни беше сервиран. В оригиналния край най-вероятно щеше да има една гигантска питанка
Проблемът им беше, че изпунтиха в последния момент
За да имаме сцена в която всички се прегръщат щастливи и (ПО-ВАЖНОТО) която никой не е очаквал, загърбиха малкото логика ю, която беше останала.
За това заслужават да горят.
Имайте предвид, че това е мнение съставено след прочетени два вагона книги, свързани с митологията и науката, свързани с нещата в лост. Непрестанно дискутиране с хора от целия свят и следене на всичката информация, която Деймън Линделоф и Карлтън Кюз (ко-създателите) са пуснали.
Явно идеята на Lost е била, така и се оказа чрез финала, никога да не дава отговори. Всеки епизод е един въпрос, чийто отговор търсиш в книги, интернет и пр. Но пак не можеш да си отговориш на него, а само го интерпретираш по някакъв собствен начин.
В крайна сметка finale-то е също много whatever, а на който му се занимава – да си измисля истории :))) Никой обаче не знае точния отговор.
http://en.wikipedia.org/wiki/God_particle_(physics) – ето това има под острова
[...] Gombeto пишет: Джей Джей Ейбръмс е написал последните минути веднага след първия епизод. Частта в която Джак докосва ковчега на баща си, а на острова, очите му се затварят.Това е било написано в началото. най-вероятно са предвиждали нещо друго за финал, … Случилото се в това, което повечето хора наричат “алтернативна реалност” е концепция от Будизма, според която смъртта не е точка във времето а процес извън него. След като напуснем това ниво на съществуване сме изправени пред … [...]
Ако това е вариантът (1-5 сезони са били в реалността, а 6 – след като умряха от бомбата в края на 5), то какъв беше смисълът от 6 сезон? Всичко, което се случва в него е някаква фантазия, а нас ни интересуваха въпросите от реалността. Аз поне не ги получих.
Тайните на острова, изчезването му, появяването му, вечния живот на Ричард, пътуването във времето – тези неща биха били обясними ако се случваха след смъртта им, но явно се случват преди това. Тогава какъв е отговорът за тях?
Значи ли това, че истинският финал на Lost е, че всички просто умират ей така след избухването на някаква бомба?
[...] Gombeto пишет: Бели мечки на тропически остров, летящ дим, съживяващи се хора… Толкова е лесно да дадеш именно този отговор. Дори идеята, че някой след като умре пак може да бъде убит е глупава. Можеше да бъде един идеален край ако всъщност финалът беше по-правдоподобен. Anyways, почивай в мир, Lost. … аз като цяло съм със смесени чувства към финала, но съм сигурен в едно – никоя друга ТВ продукция не си е поставяла толкова високи цели и не е стигала толкова близко до изпълнението им. … [...]