Еволюция на писането в интернет
“Еволюция на писането в интернет” или “Защо все още отказваме пишем на кирилица и да се представяме с истинските си имена?”
… или “Съкратената история на общуването в интернет”.
Ако използвате компютри още от превръщането им в тенденция у нас, сигурно сте забелязали известна еволюцията при писането на тях.
Още в края на 90-те и началото на 21 век с появата на mIRC се появи и любовта към това да общуваш с някой, който познаваш временно единствено в интернет. Иначе като един обикновен човечец, който използва машината само за забавление, кога ще тръгнеш по онова време да пишеш на клавиатура, освен докато чатиш? Sigh.
Превръщащо се вече в модерно течение, виртуалното общуване допринесе и за начинът, по който започнахме да “изобразяваме” не само речта си, но и имената си. Тоест появиха се “nicknames”.
SuPa_dUpA_fLy
cJIagKa_u_XpynKaBa
[VIP]MaCHiNE
BaHkO_SLADURANKO
{P}_BABY
terrorist_m
Не, никой не позволяваше да падне под нивото на другите и да се представя само с името и фамилията си! Заглавията на потребителите задължително трябваше да имат А) малки и големи букви, Б) някое съчетание от символи, които имат подсмисъл като {P}, означаващо “целувка” и В) просто да представлява нарицателно за истинската същност на дадения персон – “готин пич”, “секси мацка”, “ужасно забавен”, “неповторима манекенка”, “мис свят”, “бейби в розово” или “мускулест гъзар с две BMW-та”.
Не трябва да забравяме и революционното “ASL PLS” – кратко, но напълно достатъчно да обясни дали човекът отсреща е “нашият тип”.
- hi asl pls
- 14/f/sf. u?
- 19/m/kz
- nE mE UsTrOiVa bye
Това накара създателите на следващото поколение instant messenger-и като ICQ и Skype да въведат функцията Profile – спестихме време, избегнахме клишираното започване на диалог и най-вече – предпазихме се от голяма част болезнено и грубо “отрязване” от човекът на отсрещната страна.
Случващото се в IRC повлия и на наименованията на email акаунтите ни. Разбира се, всеки създаваше пощата си в abv.bg. От тогава до днес същите, вече станали на по 20-25 години mIRC потребители използват тези пощи, обикновено звучащи подобно на прякорите им в чата, който беше модерен тогава:
krasi_1999@abv.bg
papinka_16@abv.bg
podhilva6tata@abv.bg
ice_lady@abv.bg
mrafkata@abv.bg
macinka88@abv.bg
…и всякакви други еквивалентни вариации.
След mIRC, ICQ и Skype започна ерата на Web 2.0, т.е. социалните мрежи.
Извън темата – между другото бившият лидер MySpace научи огромен брой хора на основните html кодове. Вече много знаят как да слагат картинки с <img src=” “>, адреси с <a href=” “> и т.н.
FaceBook създаде много добри условия да упражняваме всякакви маркетингови и PR стратегии на бизнеса ни. Twitter го последва. Малко преди това по-актуални от всякога станаха и блоговете. Тази вълна от нови средства за комуникация с обществото бе и моментът, в който се замислихме, че щом интернет се превръща в част от професията ни, то следва и ние да започнем да звучим малко по-професионално. Едва тогава нищожен процент от хората се замислиха защо пишат на латиница, след като могат да го правят на кирилица?
Но какво стана с онзи процент хора (особено обвързващите бизнеса си с интернет), който все още не осъзнава важността на родната азбука?
Дължащо се на тогавашната “свикналост” на българите да общуват на латиница, и до сега същите тези лица общуват на нея в професионалната си комуникация.
С какво впечатление бихте останали ако email-ът на сериозната служителка Здравка в голямата компания “X” беше zdravka_nezabravka@abv.bg, на Иван беше vankata@abv.bg, а на Мирена – mirena_style@abv.bg? Не смятам, че звучи престижно, а и да не забелязваш колко неподходящ е този малък детайл в бизнес общуването е фатално. Да не говорим, че подсказва и за нискоквалифицираността ни.
Е, разбира се, че ще изгубите част от индивидуалността си, след като замените прякора с името си, но пък това е рискът да “звучиш” така, че да ти вярват.
Ако преминем към съдържанието на email-ите става по-страшно. В над 50% от случаите ще попаднем на текстове написани на латиница. В крайна сметка трудно ли е да пишем на кирилица? Не е трудно, същото е! Оправданието, че нямаме такава не важи. Времето, когато беше сложно да слагаме кирилица на компютрите си отмина преди доста години. Стига да се поразровим в настройките на компютъра ще установим, че има автоматично инсталирана кирилица, която чака само да бъде включена. А ако не сме на “ти” с тези неща, само да имаме желание може да попитаме някой, който ще ни помогне в крайна сметка.
Ето какво получих преди няколко дни:
В горната снимка всичко е добре – прилежно написано на кирилица (освен Subject). Много се зарадвах. Но после същият човек изпраща втори email, с който иска да уточни нещо друго:
Добре, че имаше хора до мен, които да ми помогнат с превода на това наподобяващо сръбско-македонски език изречение.
А от друго място редовно получавам email-и, в които реципиентите са напълно видими. Въпрос на малко любопитство е да разбереш каква е функцията на полето BCC:
Лично мен ме е срам да пиша на друго, освен кирилица. С малки и с главни букви. И точка накрая на всяко изречение. Не коментирам дали имам правописни грешки, това е друг въпрос :) Смятам, че писането на нашата азбука придава не само сериозен и прилежен вид на текста ни, но и говори най-много за компетентността, характера, професионализма ни и всичко останало, което се сетите.
Ако накарам поне един човек в момента да превключи от latin на cyrillic ще разбера, че има смисъл от публикацията ми :)
11 коментара за “Еволюция на писането в интернет”
Коментирай
Аз поне със сигурност отдавна съм превключил на кирилица, когато пиша мейли и постове тук там… Относно до личната ми комуникация с неформални лица, т.е. приятели, позволявам си да използвам латиница. По някакъв странен начин, изначалната IRC комуникация все още има някакъв превес над начина ми на общуване. Може и да е срамно но и аз съм минал по пътя на посочената еволюция, и дори ме е срам да си припомня първите ми никнейми… Жалкото е когато изведнъж се окажеш, хм, млад професионалист със поща от рода на посочените – sexybaby88, sladurankata86, pi4_ot_klasasf, например. Лично на мен ми се е случвало да хвърлям автобиографии в кошчето, в момента в който видя нещо подобно.
И само да доуточня, че web 2.0 не се отнася само за социалните мрежи, а за въвеждането на нови структури на чисто програмно ниво, позволяващи много по-голяма гъвкавост и интерактивност на уеб съдържанието.
Да, просто нямаше да е уместно сега да се разпростря да обяснявам какво е Web 2.0 :)
А pi4_ot_klasasf звучи мног куул :))))
В действителност IRC има влияние въпреки вече изминалото десетилетие от последната му употреба. Аз съм голям късметлия, защото Gombeto се появи горе-долу в този период и се чувствах много готино да се представям с него в интернет :D
последната снимка кърти просто :))
Това е моят почерк :D
извинявам се а нахалното второ включване, но темата наистина ми хареса, а и наскоро говорихме с познати по въпроса.
стандартното обяснение за предпочитаното писане на латиница е – по-удобно ми е. за това е толкова модерна и фонетиката. странен обаче е факта, че същите тези “фонетични хора” имат нужда от половин час, за да напишат едно изречение, което не просто е транслитерирано на латиница, но в действителност е на чужд език. това важи с особена сила за “след mIRC” поколенията. тогава вече е и въпрос на престиж и социална интеграция да пишеш на силно развален български, с латински букви, всякакви допълнителни символи и цифри. което е жалко, защото със сигурност не води до ограмотяване.
колкото до пощенските акаунти, за които говори hubenov – тези неща са въпрос на съобразителност, възпитание и минимално познаване на работния етикет. тъжното в случая е, че тези хора са първо с големи претенции и второ – дори не могат да си представят на какво се дължи слабият им успех при кандидатстване за работа (или в каквато и да е друга официална институция).
Midnight, добре си дошъл и за трето, и за четвърто включване :)))
Да, тук засегна един много интересен проблем – “те работодателите имат твърде високи изисквания” или “всичко е нагласено и правят интервюта поради някаква формалност”.
Когато не познаваме и не покриваме дори минималните работни етикети, а и най-вече – нямаме правилна самооценка, остава единствено да обвиняваме “онези строги работодатели”. Sigh.
Георги, много красиво си писал бе?
А аз искам да ти кажа, че получаван мейлите от НАШИЯ университет на латиница.. и наистина, ама наистина им трябва превод. Нелепо е.
А това с глупавите акаунти на пощите е адски разпространено и мен адски ме дразни.
Да, Мила – това е Таня, секретарката на МК :) Никой не й се кара, тогава защо да започва да пише на кирилица или пък да използва BCC полето, за да не виждаме 300-те email-а, на които праща писмо.
@Gombeto, вашата секретарка праща мейли?! нашата ползва компютър, ама мейли никога не съм виждала/чувала и няма да повярвам, ако чуя за това :)
Относно интервютата – да, жалко е, колко малко хора, някои от тях наистина с опит и добър бекграунд, не осъзнават, че всяко едно нещо в автобиографията е от значение – оформление, снимка, подредба на информацията, грамотност, всичко… Особено е смешно когато темплейта на “европейския формат” не е пипнат и грам, само е попълнена информацията… А отдолу пише – перфектна работа с Office пакет. “Едно време? Да бе, да…”
@ Лита
Е, разбира се. Всеки ден получавам по 5 мейла от нея, както и моите колеги, за всякакви събития, новини, инфо… Което е много голям плюс :)