Защо българските реклами са толкова идиотски и необмислени?

Не смятам че това се дължи толкова на факта, че заради балканския ни манталитет обичаме да чуваме единствено страстни и просташки фрази като “Мъ то изпекло ъъъ”, “Има твърдо ако – едно твърдо доказателство за качеството” или култовото “Краво, краво – иди шъ тъ земът за рикламно лице”. Да не говорим за рекламата “Сезонът на дините”, която губи какъвто и да е смисъл, но за сметка на това залага на доста пищни образи.

Хуморът определено е голям жокер в изграждането на успеха на една реклама, излъчваща се пред българска аудитория. Но за да бъде представен продуктът в максимално положителна светлина тези шеги трябва да са изключително добре обмислени, което в почти всички случаи не е изпълнено условие у нас. Например, не смятам, че особено забавно звучи бабичка да псува на италиански с думите: “Ла шате ми кантаре!” (рекламата на Vivacom) или да не говорим за повече от катастрофалните клипове на Kubeti. Примери за това са видеото с невъзможно доказуемата теза, че “бирата върви само с Kubeti” и онези два епизода, които губят всякакъв смисъл (първи и втори). Едно е сигурно – на лице е една евтина и грозна реализация на промото за препечените кубчета.

Българската реклама все още не е открила своя образ. Но ако сметнем, че го е направила, то за съжаление гореспоменатите биха били добър пример за това.

В голяма част проблемът се дължи на факта, че клиентите не се съобразяват с професионалното мнение на агенциите, които създават рекламите им. Успоредно с това съществува и въпросът до колко тези агенции са компетентни в работата, която вършат. Лично аз често се сблъсквам с несъответствия между моето мнение и това на клиента. Споделям, че визията, която се поръчва не би представлявала привлекателност за зрителя, а какво да говорим за наличието на каквато и да е тенденциозност. Но поръчителят държи на своето, защото иска “като онова на конкуренцията” – така правили всички. Трябва А) да се борим да извоюваме нашата позиция или Б) да задоволим исканията на този, който дава паричките.

В днешно време по-добър вариант са преведените реклами. Всички сме гледали видеотата на Coca-Cola, Pepsi, някои парфюми… Но ако преди 9 години родните агенции нямаха възможност да предложат качество на същото ниво, то сега е различно. И неразбираем е за мен въпросът защо не го правят. Може би не вярват, че рискът е част от пътя към успеха?

Сигурно това е и причината Globul да доверят новата си реклама на чуждестранна агенция. Разликата българско – чуждо е стряскаща. Вярвам в тезата, че формулата на успеха е в красотата на продукта, а не в това колко ще ни развесели. Като в киното – един грозен и нискобюджетен филм, сниман с домашна камера и крещящ “Евтинооо!” няма как да ни впечатли, пък колкото и забавен да е той.

Става ясно, че за уникалност в нещата, създадени у нас няма смисъл да говорим. Ако някои български реклами на прахове за пране и кремчета изглеждат що-годе нормално, те непременно ще бъдат компенсирани с абсолютната липса на смисъл и увлекателен сюжет.

Ето един типичен сценарий на реклама за прах за пране:

1. Действащите лица са в дискотека.
2. Единият герой се залива с червено вино.
3. Другият герой изважда от чантата си праха за пране, който незнайно защо носи със себе си в заведението.
4. Гласът на разказвачът в рекламата задължително споменава, че точно този прах “изпира всичко замърсено без изключения”.
5. След това на всяка цена се прави сравнение между две бели тениски – едната изпрана с прах 1, а другата с прах 2. Задължително в резултат едната дреха е снежно бяла, а с другата прахът очевидно не е успял да се справи и буквално се вижда, че е тъмно сива от мръсотията. Нищо че е ясно, че образите са анимация…
6. После пак се връщаме в дискотеката и наблюдаваме протагонистите, които се мазничко се радват сякаш животът им вече е придобил нов смисъл.

А някой спомня ли си рекламата на чирпанската фирма Евтерпа? Тя ме кара да си задавам въпроса кой нормален режисьор е позволил такова нещо да се пусне в медиите. В крайна сметка режисьорската работа изисква страст, старание и креативност. Лично аз за колкото и нисък бюджет да създавам нещо никога не бих позволил да изглежда евтино, защото от това зависи и моята репутация, нали?

Да обърнем внимание и на чуждестранното. MTV имат едни от най-добрите клипове в рекламните си блокове. Без значение дали са за кампании срещу някаква болест, трафик на хора или какъвто и да е друг продукт – те винаги са подбрани така, че да привличат интереса и да задоволят погледа на зрителя.

Промо клиповете за отделните им предавания също са невероятни. Най-важното за тях е, че спазват някаква концепция и задължително се сменят сезонно. Аз не мога да дам нито един пример за добър промо клип в българските телевизии. В частност на Nova TV са отвратителни, а MAD се опитват да копират MTV, но резултатът е светлинни години назад.

Липсва концепция! Грешката ви е, че не мислите дългосрочно.

На мен ми харесват красивите реклами. Онези, които са не само впечатляващи визуално, но и вербално представляват класа.

За заключение ще кажа, че грешката в създаването на реклами у нас или пък каквито и да е ТВ и кино продукции е, че не се поемат рискове. Не се търсят професионалистите, а се обръща внимание на минималното количество изразходен бюджет за тях. Ако не смятате, че има достойна агенция в България, която да ви създаде уникален рекламен клип, то потърсете някой навън. Финансовите разлики не са чак толкова огромни, а и така ще събудим от дълбокия сън адвъртайзинг агенциите ни, които разчитайки на това, че нямат значителна конкуренция не правят нищо по въпроса с развитието и следенето на тенденциите в бранша.

И най-важното, на което трябва да обърнат внимание PR-ите и което вече повторих – грешката ви е, че не мислите дългосрочно!

11 коментара за “Българските реклами”