Archive for the ‘Статии’ Category

Януари бе месецът, в който се роди Gombeto.com – 117 публикации и 729 коментара оцеляха след майското хакване на блогът ми.

Мисля, че за 1 година успях да създам едно чудесно място, в което писах за моят живот и творчеството си, обсъждах медии, политика, музика, интернет, актуални събития в страната ни и много други. Хвърлете поглед на архивът.

В годината на световната криза и свинският грип се случиха и други интересни неща. Излезнаха и много добри албуми. Предлагам да разберем кои бяха най-запомнящите се събития.

	През месец януари регистрирах Gombeto.com. Преди това ползвах WordPress.com, а още по-отдавна – Blogger.
	Между 14 и 16 януари се случиха протестите на студенти, млекари, пчелари и майки, а резултат нямаше никакъв.
	Чешкият художник Давид Черни изобрази България като турски кенеф – най-после някой събуди патриотичните духове на обществото ни. По-късно през годината визитата му у нас бе отложена по заръка на местната власт.

	На 23-ти февруари станах на 21 години – официално пълнолетен по законите на Съединените Американски Щати :)
	През февруари България получи прочутият доклад от Европейската комисия. “Тогава” най-накрая “разбрахме”, че имаме нужда да се справим с проблемите в съдебната система, организираната престъпност и борбата с корупцията.

	На 13 март се роди Синята Коалиция (СДС и ДСБ). Не съм сигурен, че оптимистичните им очаквания бяха 100-процентово осъществени.
	На 30 март за първи път ме обвиниха в нарушаване на закона за авторските права.

Обилните снеговалежи винаги са били една доста актуална тема за страната ни. Най-вече въпросът с непочистените улици и вършещите зле своята работа почистващи фирми.

България, разбира се, е единствената държава със силни валежи и няма нито една друга страна, в която снеговете по пътищата и тротоарите остават за не повече от 15 минути. Така поне се чува тук. Там сигурно асфалта е от специален попиващ материал, който изсмуква снегът за неусетно бързо време.

Сега сериозно.

Ако гражданското мнозинство на страната ни напрегне леко главата си и помисли за секунда ще осъзнае, че кишести булеварди и затруднения в движението по шосетата има не само в нашата държава. Родните новинарски емисии и всякакви други типове медии обаче създават силното впечатление, че проблем с това на друго място в Европа няма.

Доста от вас са били поне в един от по-големите европейски градове, където действително тези неща често се решават мигновено благодарение на бързата реакция на обслужващите общината фирми. Но пък за сметка на това така не е в провинциите им, които еквивалентно на България страдат от същите затруднения. Тези неща зависят от различни фактори като това дали общината има финансова възможност, дали кметовете им управляват добре, дали снегопочистващите фирми вършат качествени услуги или дори от това дали наскоро е имало избори и управлението току-що започва мандата си.

Наскоро поживях за 3 дни в Овча купел – правих ремонт у нас и трябваше да отседна на някакво друго място. Блокът, в който се намирах беше в областта на НБУ – една част на квартала, в която започват огромни открити поляни. Тук вече се досещате, че ще направя асоциацията с уличните кучета, които често обитават в глутници точно тези места.

Понеже винаги съм живял в the centre на София, а там кучетата са в пъти по-малко, бях изумен от съществуващата реалност в тези крайни квартали. Там животните без надзор са в голямо количество, в големи бройки, с голяма енергия за живот и най-вече – с несравнимо чувство на глад.

Без значение дали се прибирате през деня или нощта, те винаги са там и те дебнат. Гледат жадно и са в пълна готовност да получат онова, от което имат нужда.

Напоследък шумът около безнадзорните кучета в медиите се отново се увеличи заради няколко отнети живота (на деца!) или (само!) причинените физически травми от тези животни. Респективно многократно се повдигаше и въпросът за намирането на решение, но уви отговор все още не е намерен.

Разбира се, не е лесно да бъде взето каквото и да е решение. Но е възможно такова стига да се стигне до граждански и политически консенсус, който изглежда почти невъзможен. Затова ще трябва да понесем само политическото съгласие за проблема. Какви са вариантите? Или а) всички кучета да бъдат прибрани в приюти, б) да бъдат кастрирани или в) да бъдат убити. А ще проработят ли тези варианти?

Знам, че това сигурно е сред топ 5 най-банални и скучни теми за България, но днес наблюдавах дискусията на гостите в Сблъсък на Станция Нова по Нова Телевизия и реших също да изкажа мнение по въпроса. И без това публикацията ми за декември е само една, а днес сме вече 12-ти :)

Сред основните проблеми на циганите (според циганите) винаги са били неща като защита на правата им от държавата (“държава” ми е любима дума), интеграция в обществото, намиране на еквивалентна на българите работа, по-високи социални помощи и прочие. Ето анализ от мен на някои от тези проблеми:

“Еволюция на писането в интернет” или “Защо все още отказваме пишем на кирилица и да се представяме с истинските си имена?”

… или “Съкратената история на общуването в интернет”.

Ако използвате компютри още от превръщането им в тенденция у нас, сигурно сте забелязали известна еволюцията при писането на тях.

Още в края на 90-те и началото на 21 век с появата на mIRC се появи и любовта към това да общуваш с някой, който познаваш временно единствено в интернет. Иначе като един обикновен човечец, който използва машината само за забавление, кога ще тръгнеш по онова време да пишеш на клавиатура, освен докато чатиш? Sigh.

Аз съм 21-годишен. През целият си съзнателен живот съм пътувал хиляди пъти с междуградски, градски и всякакъв друг вид автобуси.

Нито един от тях не е бил с обесопасителни колани.

Още на 9 май 2006 бе приет закон, според който във всички страни на Европейския съюз става задължително ползването на колани не само в леките автомобили, но и в автобусите, в които има монтирани предпазни колани.

От началото на 2007 вече бе забранено движението по пътищата на ЕС на всички автобуси без монтирани предпазни колани.

FaceBook

FaceBook определено е много добър вариант за популяризирането на каквато и да е PR практика. През последната година социалната мрежа се превъна най-мощния социален гигант – дневно достига 100 милиона посещения само в Съединените Щати и заема втората позиция за най-голям трафик в света.

Twitter

Въпреки, че Twitter няма дъгогодишната история на други свои конкуренти, той успя за 3 години да надмине десетки от тях. В момента е един от най-добрите маркетингови партньори, които може да има един PR практик.

MySpace

Социалната мрежа MySpace изгуби милиони посетители след появата на сегашния лидер FaceBook. Днес вече не е толкова актуална колкото е била преди, но въпреки това възможността да промотираме даден музикант чрез сайта все още е често срещана практика.

Българите сме изключително силен народ. В някои случаи дори е възможно да се наречем мазохисти. Може да постъпват към нас несправедливо, може да отнемат правата ни на human beings колкото си искат, но ние винаги ще намерим начин да забравим за съществуването на проблемите си, пък ако иска да си се задълбочават те.

Да плащаш, за да извършиш жизнено важния процес наречен “пикаене” дори тогава, когато не трябва, е несправедливо.

Нормативните актове не са сред най-увлекателните ми хобита :) Това е причината да не успея да открия каквото и да е конкретно постановление по темата. Доколкото успях да проуча според наредби на РИОКОЗ всяко заведение, предлагащо напитки задължително трябва да осигури на клиентите си достъп до санитарен възел, който от своя страна трябва да бъде безплатен. Съгласно друга разпоредба на Закона за туризма в ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове също е забранена тази практика и контролът се упражнява от Комисията за защита на потребителите.

Тук е време да си зададем въпроса дали сме попадали на заведения, в които сме плащали за тоалетна. Доста от вас ще отговорят с положителен отговор, особено онези от провинцията (там тези номера минават най-лесно).

В някои случаи чрез вход за тоалетната от 50 стотинки собствениците могат да избият ниските конкурентни цени на напитките, които предлагат. В други, по-конкретно нощните клубове, това е задължителна политика за увеличаването на приходите. Как трябва да действаме ако решим да търсим правата си? Ще трябва А) да спрем да ходим на места, в които се случват такива практики и да накараме собствениците да разберат, че това не е редно или Б) просто да подадем сигнал в Българска Национална Асоциация на Потребителите, но това да затрудни ежедневието ни в предположение, че сме обикновени работещи хора, които нямат достатъчно свободно време. И двата случая са неподходящи, което води до мечтата за вариант В) да можеше компетентните органи своеволно да следят за спазването на реда и изпълнението на законите. Това лесно може да се случи като се направи масова проверка на всяко едно заведение в страната.

Стигам до един друг въпрос. Сгради като ЖП гарата, автогарата, НДК и др. са държавни. Кой закон позволява на тези държавни сгради да взимат пари за използването на санитарните им възли и къде всъщност отиват доходите след това? И на трите места пикнята ви ще струва 50 стотинки (извинявам се за грубия израз).

Има много въпроси, които си задавам и на които не мога да открия отговор в интернет. Може би е истина, че ние сами сме отговорни за стигането на нещата до тук. Но от отбор “Ние” са и отговорните институции, които на всяка цена трябва да се грижат за това. Докато безплатното ползване на тоалетната си е цяла привилегия у нас Давид Черни ще продължи да си остава прав относно това, че България всъщност е един голям миризлив “турски кенеф”.

Loading…