Категория ‘Филми, сериали и телевизия’

It’s over.

Lost свърши завинаги. Току-що изгледах последните два епизода. Беше най-добрият сериал, който съм гледал. Сериалът, който през всичките шест сезона не падна дори ниво надолу и сложи началото на края си точно в най-правилния момент.

Започват SPOILERS! Не четете ако не сте гледали епизодите.

Официално е. Heroes е canceled.

It was fun watching you…

Първоначално смятах да не говоря в блога си за Big Brother Family поради обективни причини. Не мога обаче да се сдържа.

“Представителна извадка на българското общество ли е Big Brother?”

Двоумя се дали проблема е в мен или българите не осъзнават къде живеят? Дали са прекалено наивни, за да не виждат реалността пред тях, или лицемерно се опитват да отрекат истината, you know, за да сме *по-европейски*.

Чёрная молния (Черната Мълния, Black Lightning) е много добър урок за европейското кино поради няколко причини.

Първата

Изпълнява всички критерии на Холивуд – екшън, ефекти, коли и актьори по които тийновете ще полудеят. Ето защо получава подкрепата на Universal Studios.

Втората

Филмът е създаден от нови и непознати лица на руското кино. Режисьори са Дмитрий Киселев и Александр Войтинский, а главен актьор е Григорий Добрыгин, за който Черната Мълния е дебют. Това само доказва, че този вид изкуство трябва да открива нови и нови лица и няма нужда от стари такива, които така или иначе вече са ни безинтересни.

Третата

Много е лек за гледане, лесен за възприемане и не натоварва психически и мисловно. Умение, което изобщо не е познато на българското кино, което винаги иска да каже *най-великата и дълбока история на целия свят*, но го прави с максимално малък бюджет, което е невъзможно.

Четвъртата

Показва красотата на Москва. В Черната Мълния ще видим хубавите места на столицата на Русия; ще я видим в цялата й прелест през нощта. Продуктът е наистина произведение на изкуството от тази гледна точка. Отново непознат за родното кино елемент – в нашия случай винаги се изобразява пошлото, байганьовското и изобщо всичко, което *не е наред* в България. Сякаш страната ни е само това? София може да бъде красива, интересна и модерна, стига режисьора да има желание да я покаже по този начин.

За историята няма да пиша. Просто изгледайте Черната Мълния. Горещо я препоръчвам на българските кинопроизводители.

И аз гледах (най-после) Avatar. Или очакванията ми бяха твърде големи след целия шум около филма, или наистина не беше нищо особено, което да ме впечатли.

Визуално изглежда окей – винаги съм харесвал истории за нови светове, а сюжета е леко досаден и банален. На места пише, че бюджета му е 230 млн., а на други – 300 млн. или 500 млн. Едно обаче е сигурно – не разбирам как може да хвърлят подобни пари за филм, който прилича на компютърна игра.

Един приятел ми каза: “Трябва да го гледаш на кино, нищо общо няма!”, но аз не смятам, че един филм е *наистина добър* ако е *добър* само на кино, но не и на DVD.

Този коментар прочетох в интернет. Идеално описва blockbuster-а:

Днес са трети път ходих до киното да го гледам и не можах да си купя билет за 3D… Прибрах се вкъщи и свалих торента от Arena-та. Пуснах да го гледам, ама нещо съм заспал… Събуждам се и гледам некви сини хора летят с шарени птеродактили и стрелят с лъкове по самолети. Наложи ми се да го изтрия. Благодаря за вниманието.

Avatar не е загуба на време, но не имайте огромни надежди за него :)

Ех, две години след излизането на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” най-после дойде момента и аз да гледам филма на Стефан Командарев. Milla май ме е изпреварила отдавна :)

Впечатленията ми са положителни.

Семейството на Александър избягва в Германия от комунистическа България през 80-те. В историята при катастрофа загиват родителите му, в която той оцелява, но губи паметта си. 105-те минути на филма успоредно описват живота им през онези трудни времена, но и настоящето, в което с помощта на дядо си Сашко трябва да върне паметта си.

Проблемът ми в известен смисъл отново е с историята – уж дълбока и трогваща, а края идва леко преждевременно. Иначе е измислено хитро това как всичко се върти около играта на табла.

Режисурата е добра – моментите от миналото са визуализирани съвременно, но и напомнят на старите български филми. Всичко изглежда very 80′s – от екстериора до дрехите на героите :) Въпреки че съм роден в края на 80-те и съзнателния ми живот започва през 90-те си спомням, че нещата от ежедневието бяха същите, както са във филма – близостта с дядо ми, лимонадата, скромните семейни празници или дори времето прекарвано навън, защото няма компютри, които да ни държат вкъщи…

Главните герои са германецът Карло Любек (Александър) и сърбина Мики Манойлович (дядото). До края на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” не разбрах, че всъщност тези актьори не са българи, а речта им е дублирана! Добро изпълнение като изключим *преиграването*, което така или иначе си е типично за BG киното :)

Жалко беше, че разбрах за “Светът е голям” заради Оскарите две години след излизането му (източник за датата на реализиране). Мисля си, че проблемът е или а) липсата на умение на екипа да популяризира филма и да представи силна концепция и имидж пред света или б) незаинтересоваността на сънародниците ни във всичко що е нашенска продукция :) По-склонен съм да вярвам в отговор а)

Поне са направили официален сайт – theworldisbig.com! Това си е направо събитие. Другите *хитове* в последните години “Дзифт” и “Източни пиеси” и това нямаха доколкото знам. Аз ли трябва да обяснявам, че в 2010 година онлайн маркетинга е по-силен от всичко…

Последно – типографията на “Светът е голям”, която може да видите в началото на статията, също много ми харесва. Bravo!

Bottom line – гледайте “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, няма да бъдете разочаровани.

2010 ще бъде година на доста вълнуващи филми. Опитах се да събера само онези, към които имам някакъв интерес. Още от сега ще заявя, че филмът за мен на 2010 определено ще бъде Tron Legacy.

Forever Young. Forever Cursed.

На 09.09.09 бе реализиран Dorian Gray, който изгледах чак сега. Докато всеки говори за Avatar или 2012 аз ще споделя нещо друго, което рядко ще чуете да казвам за филм – такива произведения на изкуството като Dorian Gray ще срещнете веднъж на няколко години.

Магията е в режисурата на лентата. Oliver Parker е вложил всичките си усилия, за да превърне тази класическа новела в уникален филм.

Актингът и емоциите на героите са естествени. Екс- и интериорът на местата не само са изпипани до най-малкия детайл, но и са представени на екрана великолепно – възхищаваш се на всяка сянчица, светлинка, цвят и други малки огромни подробности. Дрехите са толкова добре подбрани, че те карат (поне мен) да започнеш да се обличаш по този начин. Аз лично харесах всяка една дреха на главния герой! :) А музиката… ооо, музиката!

Както знаете филмът е базиран по романа на Оскар Уайлд “Портретът на Дориан Грей”. Историята разказва за младия Дориан, който е надарен с изключителна физическа красота, от която всички се възхищават. След като неговият приятел, художникът Базил Холуърд, му нарисува портрет, Дориан се възгордява от красотата си. Той си пожелава да остане завинаги млад, а портретът да старее вместо него. Желанието му се сбъдва и лицето на омагьосания портрет не само старее, но и разкрива всички пороци и грехове, на които героят става жертва.

Една история, която в съвременният свят щеше да разказва за едно обикновено момче, получило слава и пари, които в последствие се оказват отрова за него. Гледайте го.