Archive for the ‘Blogging’ Category

Обложките на синглите и албумите от електронната и алтернативната музика според мен винаги са били най-креативни и впечатляващи. Тук съм събрал няколко напълно произволни artwork-а, които случайно избрах от един блог. Наистина ми харесват, но има далеч по-хубави :)

Ех, две години след излизането на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” най-после дойде момента и аз да гледам филма на Стефан Командарев. Milla май ме е изпреварила отдавна :)

Впечатленията ми са положителни.

Семейството на Александър избягва в Германия от комунистическа България през 80-те. В историята при катастрофа загиват родителите му, в която той оцелява, но губи паметта си. 105-те минути на филма успоредно описват живота им през онези трудни времена, но и настоящето, в което с помощта на дядо си Сашко трябва да върне паметта си.

Проблемът ми в известен смисъл отново е с историята – уж дълбока и трогваща, а края идва леко преждевременно. Иначе е измислено хитро това как всичко се върти около играта на табла.

Режисурата е добра – моментите от миналото са визуализирани съвременно, но и напомнят на старите български филми. Всичко изглежда very 80’s – от екстериора до дрехите на героите :) Въпреки че съм роден в края на 80-те и съзнателния ми живот започва през 90-те си спомням, че нещата от ежедневието бяха същите, както са във филма – близостта с дядо ми, лимонадата, скромните семейни празници или дори времето прекарвано навън, защото няма компютри, които да ни държат вкъщи…

Главните герои са германецът Карло Любек (Александър) и сърбина Мики Манойлович (дядото). До края на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” не разбрах, че всъщност тези актьори не са българи, а речта им е дублирана! Добро изпълнение като изключим *преиграването*, което така или иначе си е типично за BG киното :)

Жалко беше, че разбрах за “Светът е голям” заради Оскарите две години след излизането му (източник за датата на реализиране). Мисля си, че проблемът е или а) липсата на умение на екипа да популяризира филма и да представи силна концепция и имидж пред света или б) незаинтересоваността на сънародниците ни във всичко що е нашенска продукция :) По-склонен съм да вярвам в отговор а)

Поне са направили официален сайт – theworldisbig.com! Това си е направо събитие. Другите *хитове* в последните години “Дзифт” и “Източни пиеси” и това нямаха доколкото знам. Аз ли трябва да обяснявам, че в 2010 година онлайн маркетинга е по-силен от всичко…

Последно – типографията на “Светът е голям”, която може да видите в началото на статията, също много ми харесва. Bravo!

Bottom line – гледайте “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, няма да бъдете разочаровани.

Тъй като не мога да взема крайно мнение ще споделя накъде клони по-скоро то. Съжалявам, че ще го кажа, но моята позиция е “за” затварянето на болниците в малките градове – изградена е от личен опит, който дори съм документирал със снимки.

Каква беше ситуацията досега?

Стотици малки и големи болници с доста малък държавен бюджет, който се разпределя между всички обекти по незнаен за нас начин. Какво означава това?

• Техника на повече от 40-годишна възраст;
• Легла на още повече декади живот;
• При закопуването на нови уреди настъпва *празник* за болницата – случва се на 5 години;
• Подтискащ, остарял и неподдържан интериор;
• Мръсотия, която може да ни разболее дори ако не сме болни;

Безбройно много служители работят в общинските болници в случаи, в които има по 5 пациента в целия обект. Няма контрол върху персонала, което подсказва също така некачествено обслужване и увеличение на корупцията в здравеопазването.

Не съм напълно сигурен, но мисля, че средно 3-4 млн. се отделят за една малка болница в страната годишно.

Какво ще стане сега?

Вече са сключени сделки за 60 млн. (отново не съм сигурен дали това беше точната цифра, която спомена г-н Дянков), с които са купени хеликоптери и напълно оборудвани линейки. Те ще имат възможността да обслужат всеки един човек от малките градове.

Всеки естествено би казал: “Като се обадя те ще са заети или ще дойдат след 3 часа!” Има причина да пораждането на такива мнения, но все пак увеличаването на броя на линейките ще намали вероятността това да се случи. На всеки би звучало *фантастично* да бъде пренесен с хеликоптер, но пък беше въпрос на време тази практика да се приложи и у нас, както е по света. Истина е, че един хеликоптер харчи към 2 тона керосин на час, но let’s face it – те няма да правят 50 курса ежедневно :)

Финансирането на една голяма болница със средствата на още 10-20 по-малки ще позволи повишаването на качеството в нея. Кой знае, може и ремонт да се направи :)

2010 ще бъде година на доста вълнуващи филми. Опитах се да събера само онези, към които имам някакъв интерес. Още от сега ще заявя, че филмът за мен на 2010 определено ще бъде Tron Legacy.

Ако ви е интересно може да хвърлите поглед на gombeto.tumblr.com, където започнах да публикувам едни от най-добрите (според мен) от визуална гледна точка electro музикални клипове.

Follow if you’re alive!

P.S. Благодаря на всички, които гласуваха за миксът ми в contest-а на Let’s Mix, Pioneer, DJ Mag и Beatport през последните няколко седмици. Радвам се, че дори получих подкрепата на DJ Mag Bulgaria :) Имам доста добър брой гласове – 395, а рейтингът ми леко спадна, тъй като конкуренцията гласува нарочно 1 звездичка. Разбери ги :) Ще съобщя ако има новини след 31-ви януари :)

Реших да споделя мнение по върпоса с последните протести на обществото ни срещу готвените промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) или казано по друг начин – интернет следенето.

Гледах видео от Шоуто на Иван и Андрей, в което Мария Силвестър посети събитието на 14 януари. Какво съвпадение, че миналата година отново имаше протести точно на 14-ти.

Клипчето на Мария е доста показателно. Освен, че тълпата беше малка, забелязах, че по-голямата част от “протестиращите” са 70-годишни пенсионери, които дори не разбират каква е целта на протеста. Там са, за да им увеличат пенсиите, или за да имат по-големи заплати.

Всички в България иначе се вдигнаха срещу това следене, мислейки си, че ежедневно някой ще стои да следи какво си пишат в Skype и с кой стават “приятели” във Facebook. Хората не осъзнават колко невъзможно е да се следят няколко милиона българи. Иначе наистина звучи леко стряскащо.

Аз разбирам идеята така – когато, например, убият даден човек ще може да се провери кореспонденията му, телефонните обаждания, сайтовете, в които е влизал. Това ще улесни разследването, защото всеки от нас прекарва доста голяма част от времето си онлайн и в доста случаи дори върши работа в интернет. Същото се отнася и за други случаи, не само убийства, но и съмнителни личности и прочие. Казано по начин: “Ще му четат Скайпа” звучи смешно, но би било огромна помощ в разследващи случаи. Мисля, че доста от вас ще се съгласят с това.

Ако на някой не му е ясно как ще помогне интернет на МВР просто да гледа някое полицейско сериалче като CSI.

Не ме интересува дали ще ме следят. Не извършвам нищо опасно. Но бих се радвал ако онези, които го правят получат своето наказание. Не ме разбирайте погрешно – целта на интернет следенето не е само да хваща хакери или единствено да събира информация за дейности, свързани с интернет. Възможностите след прилагането на такъв закон са огромни.

Така ли иначе тези неща са неизбежни за технологичните времена, в които живеем. И със закон, и без закон – никога няма да бъдем сигурни дали не ни следят.

Редом с всички късметчета, цени на истината, ферми и други Facebook приложения се оказва, че групите на социалната мрежа също събират достатъчно голям интерес. Ето защо:

I hate it when I sleep at someone’s house and wake up AGES before them. Link

I CAN’T BELIEVE I ACTUALLY MOVED OUT THE WAY FOR THE PIGEON TO GET BY! Link

Обичам “въртележката”, когато се напия!!! Link

Forever Young. Forever Cursed.

На 09.09.09 бе реализиран Dorian Gray, който изгледах чак сега. Докато всеки говори за Avatar или 2012 аз ще споделя нещо друго, което рядко ще чуете да казвам за филм – такива произведения на изкуството като Dorian Gray ще срещнете веднъж на няколко години.

Магията е в режисурата на лентата. Oliver Parker е вложил всичките си усилия, за да превърне тази класическа новела в уникален филм.

Актингът и емоциите на героите са естествени. Екс- и интериорът на местата не само са изпипани до най-малкия детайл, но и са представени на екрана великолепно – възхищаваш се на всяка сянчица, светлинка, цвят и други малки огромни подробности. Дрехите са толкова добре подбрани, че те карат (поне мен) да започнеш да се обличаш по този начин. Аз лично харесах всяка една дреха на главния герой! :) А музиката… ооо, музиката!

Както знаете филмът е базиран по романа на Оскар Уайлд “Портретът на Дориан Грей”. Историята разказва за младия Дориан, който е надарен с изключителна физическа красота, от която всички се възхищават. След като неговият приятел, художникът Базил Холуърд, му нарисува портрет, Дориан се възгордява от красотата си. Той си пожелава да остане завинаги млад, а портретът да старее вместо него. Желанието му се сбъдва и лицето на омагьосания портрет не само старее, но и разкрива всички пороци и грехове, на които героят става жертва.

Една история, която в съвременният свят щеше да разказва за едно обикновено момче, получило слава и пари, които в последствие се оказват отрова за него. Гледайте го.